След изминалите осем месеца репетиции на детската пиеса „Когато куклите не спят” не знам колко са високи професионалните ми успехи.  

Всъщност знам – не са!

Нямам богат опит, направих безброй грешки като режисьор/ръководител. Обърквах актьорите без да искам, не ги насочвах добре, но наистина мога да кажа, че се раздадох и се надявам взаимно да сме си предали уроци – те поне на мен ми дадоха безценни такива. 

И за финал: привилегия е да работиш с деца. И отговорност. Градиш фундамента, който ще изгражда утрешна България.