Това беше!
Вчера приключи деветмесечната ми работа с децата, играещи в режисираната от мен и адаптирана от двама ни с Галина Нинова пиеса по текст на Леда Милева – „Когато куклите не спят”.

След трудни и тежки репетиции, те играха прекрасно и супер достойно през април ‘25 в София, през май във Велико Търново и снощи в Божурище.

Без да се качвали на сцена – част от тях дори, когато и да е било, играха премиера на сцената на международен фестивал.
Вместо очакваното и предричано от мнозина излагане, се върнаха с похвали и медали!

Гордея се с тях и смело мога да заключа, че взаимно се учихме и да, не си изгубихме времето.

Пожелавам им успех в живота и много сбъднати мечти!

От нас с Галя, освен надявам се хубави спомени, ще им остане и специално подготвената и издадена за тях книга „Писмо-албум” – със завет на Галя, няколко (неособено сполучливи) опита за мъдри мисли от моя милост, както и снимки от генералната репетиция преди да играят в София и от сцената в Търново.

Късмет, деца, дерзайте!

Децата играха в режисираната от мен и адаптирана от нас двамата с Галина пиеса „Когато куклите не спят”.

Освен истории около пиесата, записаха и много други общи спомени между първи и четвърти клас, които грижливо запечатаха в кутията.

След десетилетие, живот и здраве, капсулата ще бъде отворена, а топлите спомени ще озарят всички ни!  

П.П.: Може да гледате най-вероятно за последно в този състав пиесата като част от пограмата на GAMI DAY на 17-ти юни от 18:00 ч. на площада до кметството в Божурище.

Галина Нинова – дама, която е учител в истинския смисъл на думата: не изпява материала, не претупва задълженията, не е там за едната заплата, а иска да помага на и подкрепя децата! 

Безкрайно съм щастлив, че заедно в продължение на осем месеца творихме „Когато куклите не спят” – пиеса, която вдъхнови и обогати малчуганите, превъплъщаващи се в ролите!

П.П.: На снимката сме и с прекрасно възпитания ѝ внук Филип.

След изминалите осем месеца репетиции на детската пиеса „Когато куклите не спят” не знам колко са високи професионалните ми успехи.  

Всъщност знам – не са!

Нямам богат опит, направих безброй грешки като режисьор/ръководител. Обърквах актьорите без да искам, не ги насочвах добре, но наистина мога да кажа, че се раздадох и се надявам взаимно да сме си предали уроци – те поне на мен ми дадоха безценни такива. 

И за финал: привилегия е да работиш с деца. И отговорност. Градиш фундамента, който ще изгражда утрешна България.

Снимки: Мимо Гарсия