Това беше!
Вчера приключи деветмесечната ми работа с децата, играещи в режисираната от мен и адаптирана от двама ни с Галина Нинова пиеса по текст на Леда Милева – „Когато куклите не спят”.

След трудни и тежки репетиции, те играха прекрасно и супер достойно през април ‘25 в София, през май във Велико Търново и снощи в Божурище.

Без да се качвали на сцена – част от тях дори, когато и да е било, играха премиера на сцената на международен фестивал.
Вместо очакваното и предричано от мнозина излагане, се върнаха с похвали и медали!

Гордея се с тях и смело мога да заключа, че взаимно се учихме и да, не си изгубихме времето.

Пожелавам им успех в живота и много сбъднати мечти!

От нас с Галя, освен надявам се хубави спомени, ще им остане и специално подготвената и издадена за тях книга „Писмо-албум” – със завет на Галя, няколко (неособено сполучливи) опита за мъдри мисли от моя милост, както и снимки от генералната репетиция преди да играят в София и от сцената в Търново.

Късмет, деца, дерзайте!

След изминалите осем месеца репетиции на детската пиеса „Когато куклите не спят” не знам колко са високи професионалните ми успехи.  

Всъщност знам – не са!

Нямам богат опит, направих безброй грешки като режисьор/ръководител. Обърквах актьорите без да искам, не ги насочвах добре, но наистина мога да кажа, че се раздадох и се надявам взаимно да сме си предали уроци – те поне на мен ми дадоха безценни такива. 

И за финал: привилегия е да работиш с деца. И отговорност. Градиш фундамента, който ще изгражда утрешна България.

Снимки: Мимо Гарсия