Заниманието с изкуство не просто увлича децата, а превръща самите тях в творци!
Днес, по средата на репетиционния ни осеммесечен процес, самите те предложиха добавяне на съвсем нова сюжетна линия.

Риск ли е? Да.
Оправдан ли е? Със сигурност!
Няма по-приятно чувство от това да виждаш запалена искрица в детски поглед. Заради това пренаписваме и продължаваме смело и най-вече отборно напред!

Когато човек работи с деца, то няма как да се концентрира само в една област и да е като кон с капаци за всичко останало.

Макар да готвя тази учебна година с четвъртокласници пиеса, имахме и много други преминати заедно предизвикателства и след днешното последно за 2024 г. занятие, ми се иска да ги обобщя: 

Първо, говорихме си колко лошо е да топиш съучениците си. Да потърсиш помощ, ако има проблем, е едно. Тенденциозно да клюкариш, не е редно, защото води до загуба на доверие и остракиране от страна на връстниците, което боли. А и в дългосрочен план подобно поведение гарантира провал при изграждането на здравословни взаимоотношения във всеки колектив.

Второ, покрай насилниците по моловете, дискутирахме именно онези, които смятат, че могат посредством сила, да налагат гледната си точка. Започнахме от видео игрите (където агресията е норма), които способстват размиването на границата между виртуално и реално и стигнахме до батките, изваждани на повърхността като погрешно разбиране за успех. 

Трето, изяснихме, че когато Марийка ни е споделила, че харесва Иванчо, не го казваме на всеослушание, за да я засрамим, а запазваме за нас тази си информация, тъй като е нейно лично решение на кого и ако да, кога, и на друг ще разкаже. 

Четвърто, не си измиваме ръцете пред учителя на класа с учителя от занималнята и обратното, а когато не сме положили усилия да си научим, си признаваме грешката и си взимаме поука.

Впрочем днес едно от децата бе постъпило точно така. Стана ѝ много неудобно и ѝ дадох пари да купи цвете, да го поднесе на учителя и така с мил жест да се разреши ситуацията. Стори го, грейна и вярвам, че осъзна, че не бива да повтаря това.

С деца не може да се работи, ако следваш точен план и не си гъвкав.

С деца не може да се работи, ако непрестанно си гледаш часовника колко още ти остава.

С деца не може да се работи, ако не ги уважаваш, насърчаваш и най-важното, ако не вярваш в тях!

За мен работата с деца е привилегия и огромна отговорност, защото буквално градиш не само тяхното бъдеще, а бъдещето на страната. Ако те са свестни, и държавата ни ще е такава.

Детска пиеса „Когато куклите не спят“ (по текст на Леда Милева) се осъществява по проект на Национална програма „Заедно в изкуствата и в спорта“ при Средно училище „Летец Христо Топракчиев“ – Божурище през учебната 2024/2025 година.

Проектът е и своеобразен бенефис за преподавател Галина Нинова, която ще се пенсионира след края на тази учебна година.

Режисьор на пиесата е Мимо-Гарсия Груев, чиeто творчество като режисьор до момента включва филмите „Насалевци: Бедни срещу богати“ (2015) и „Алцхаймер между баба и мен“ (2024). За него това е дебют в театралната сфера, но само в това качество, тъй като между 2009 и 2014 г. е част от студия „Драмеди“, а също подпомага и връчва награда на театралния фестивал „Малкият принц“ (2015 – продължава).

Очаквайте спектакъла през 2025 година.