Това беше!
Вчера приключи деветмесечната ми работа с децата, играещи в режисираната от мен и адаптирана от двама ни с Галина Нинова пиеса по текст на Леда Милева – „Когато куклите не спят”.

След трудни и тежки репетиции, те играха прекрасно и супер достойно през април ‘25 в София, през май във Велико Търново и снощи в Божурище.

Без да се качвали на сцена – част от тях дори, когато и да е било, играха премиера на сцената на международен фестивал.
Вместо очакваното и предричано от мнозина излагане, се върнаха с похвали и медали!

Гордея се с тях и смело мога да заключа, че взаимно се учихме и да, не си изгубихме времето.

Пожелавам им успех в живота и много сбъднати мечти!

От нас с Галя, освен надявам се хубави спомени, ще им остане и специално подготвената и издадена за тях книга „Писмо-албум” – със завет на Галя, няколко (неособено сполучливи) опита за мъдри мисли от моя милост, както и снимки от генералната репетиция преди да играят в София и от сцената в Търново.

Късмет, деца, дерзайте!

Децата играха в режисираната от мен и адаптирана от нас двамата с Галина пиеса „Когато куклите не спят”.

Освен истории около пиесата, записаха и много други общи спомени между първи и четвърти клас, които грижливо запечатаха в кутията.

След десетилетие, живот и здраве, капсулата ще бъде отворена, а топлите спомени ще озарят всички ни!  

П.П.: Може да гледате най-вероятно за последно в този състав пиесата като част от пограмата на GAMI DAY на 17-ти юни от 18:00 ч. на площада до кметството в Божурище.

Цяла учебна година работя по проект именно в Средно училище „Летец Христо Топракчиев“ в Божурище. Имал съм многократни контакти с директорката и нито за миг не ми е лъхала на алкохол, нито е създавала впечатление, че е под въздействието на спиртни напитки.

Струва ми се изключително неетично, неморално и грозно да се излезе в национален ефир и без всякакво доказателство някой да си позволява да лепи подобно клеймо!!!

Вярно е, че има свобода на словото, всеки може да каже, каквото пожелае, но това е дъното. 

Без доказателства се сипят обвинения върху една личност и то по параграф, който е най-уязвяващ – че има ужким зависимост и едва ли не не става за длъжността, която заема.

Ако родител е недоволен от директор, нека ограничи критиката си в полето на неизпълнени задължения, а не по посока на подобни хули! 

И наистина, финално, горко, ако дете расте в среда и бива възпитавано да си служи с подобен непочтен арсенал.

След изминалите осем месеца репетиции на детската пиеса „Когато куклите не спят” не знам колко са високи професионалните ми успехи.  

Всъщност знам – не са!

Нямам богат опит, направих безброй грешки като режисьор/ръководител. Обърквах актьорите без да искам, не ги насочвах добре, но наистина мога да кажа, че се раздадох и се надявам взаимно да сме си предали уроци – те поне на мен ми дадоха безценни такива. 

И за финал: привилегия е да работиш с деца. И отговорност. Градиш фундамента, който ще изгражда утрешна България.

Снимки: Мимо Гарсия