Както си репетирахме днес следобед пиесата „Когато куклите не спят”, видно и от кадрите, изведнъж спря токът.
Решихме, че е централен проблемът, и си продължихме на светлината от фенерчетата на телефоните.
Приключихме и на излизане с Галя Нинова бяхме уведомени от администрацията на сградата, че само в залата няма електричество.
Половин час по-късно се обадиха и ни известиха, че в трифазния електрически контакт, намиращ се зад завесата, е напъхана тел, от което предпазителят е паднал, предотвратявайки някой да бъде ударен от ток.
Следваха часове наред успокояване на децата, които се притесниха за живота си, както и очна ставка в опит да се открие кой е решил, че това е безобидна шега.
Мисля си сега две неща – първо, благодаря на Бог, че всички деца са живи и здрави.
Второ, сетих се за деца, станали на въглен при опит за селфи отгоре на влак.
Възрастните дори не си даваме сметка, че е необходимо да повтаряме до откат елементарни, но важни неща за заобикалящите опасности и че майтапът понякога може да води до смърт.
И да, няма как да ги предпазим от всичко, но трябва да опитаме да ги поучим да се пазят най-вече от себе си и грешните решения, които могат да вземат, особено в опит да впечатлят/разсмеят/шокират околните (най-често връстници).
