Цяла учебна година работя по проект именно в Средно училище „Летец Христо Топракчиев“ в Божурище. Имал съм многократни контакти с директорката и нито за миг не ми е лъхала на алкохол, нито е създавала впечатление, че е под въздействието на спиртни напитки.

Струва ми се изключително неетично, неморално и грозно да се излезе в национален ефир и без всякакво доказателство някой да си позволява да лепи подобно клеймо!!!

Вярно е, че има свобода на словото, всеки може да каже, каквото пожелае, но това е дъното. 

Без доказателства се сипят обвинения върху една личност и то по параграф, който е най-уязвяващ – че има ужким зависимост и едва ли не не става за длъжността, която заема.

Ако родител е недоволен от директор, нека ограничи критиката си в полето на неизпълнени задължения, а не по посока на подобни хули! 

И наистина, финално, горко, ако дете расте в среда и бива възпитавано да си служи с подобен непочтен арсенал.

Галина Нинова – дама, която е учител в истинския смисъл на думата: не изпява материала, не претупва задълженията, не е там за едната заплата, а иска да помага на и подкрепя децата! 

Безкрайно съм щастлив, че заедно в продължение на осем месеца творихме „Когато куклите не спят” – пиеса, която вдъхнови и обогати малчуганите, превъплъщаващи се в ролите!

П.П.: На снимката сме и с прекрасно възпитания ѝ внук Филип.